"Ню Йорк Таймс"

Университетът "Томас" в щата Мейн вече се рекламира като "Домът на гарантираната работа". Тук студентите, които не намерят реализация в завършената специалност до 6 месеца след дипломирането, могат да се върнат и да учат безплатно или да накарат университета да им плаща студентските заеми за срок от 1 г. Университетът на Луизиана в Лафайет закрива програмата по философия, а държавният университет на Мичиган спира обучението по американска класическа литература и американски науки, след като години наред отчита спад в интереса към тези две специалности. А в курса "Специалността литература на пазара на труда" в Тексаския университет в Остин студентите четат "Смъртта на търговския пътник", но също така учат как се пише автобиография, как се ходи на интервю и пр.
Дори преди да стъпят на университетска земя, студентите и техните родители вече живо се вълнуват за бъдещето след дипломирането. Каква е възвращаемостта на инвестицията, особено като се има предвид, че размерът й расте непрекъснато? Как специалността ще се претвори в работа?
Натискът върху образователните институции да отговорят на тези въпроси ги принуждава да извършват промени навсякъде - от приемната кампания до кариерния център. Но същевременно предизвиква тревоги, че студентите се специализират твърде рано, че търсят най-перспективната специалност, без да си оставят време за себеоткриване.
"Подлудява ме този въпрос:
и какво ще правиш с тази диплома,
но виждам, че той се задава все по-често", казва Катрин Брукс, директор на кариерния център в Тексаския университет в Остин. Когато парите не стигат, хората увеличават изискванията си към специалностите и катедрите.
Да вземем за пример годишното изследване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис сред 400 000 първокурсници. През 1971 г. 37% отговарят, че най-важно или особено важно е "да са много добре финансово", докато за 73% най-важно е "да си изградят смислена философия за живота". През 2009 г. ценностите са обърнати: 78% определят като най-висша цел богатството, а 48% - смислената философия. Това преобръщане се отразява и на академичната програма. В национален мащаб бизнесът е най-популярната специалност за последните 15 години. Днес университетите съобщават и за бум на желаещи да учат обществено здраве, а много институции въвеждат науки за околната среда и почти всичко, което търпи представка "био". В отражение на новите икономически и глобални реалности много училища добавят или разширяват програмите по китайски и арабски. В Мичиганския университет например от 2002 г. насам се наблюдава 38% увеличение на студентите, които записват курсове по азиатски езици, докато при френския има спад от 5%.
Разбира се, университетите не от вчера нагласят програмите си съгласно променящия се свят. До неотдавна например Мичиганският университет
имаше специалности като ораторско изкуство и животновъдство
Сега при мащабна ревизия на програмите висшето училище въвежда нови специалности като глобални науки и - в отговор на развиващата се индустрия в щата - филмово изкуство. В същото време прекратява слаби програми като класически науки - тук в последните 4 години има само 13 студенти.
Само едно поколение назад би било немислимо да се закриват програми по философия или класически науки, защото тогава познанията за великите мислители бяха крайъгълен камък на солидното образование. Но със затягането на бюджетите, тези програми започват да приличат все повече на някакъв лукс или поне на скъпа антика.
Когато гласува да прекрати философската специалност миналата пролет, университетското настоятелство в Луизиана подчерта, че това е "традиционно фундаментална програма за всяка широкоспектърна образователна институция". Но отбеляза, че за последните 5 години с такава диплома са излезли 3.4 студенти средно на година. През 2008 г. университетът не е произвел нито един дипломиран философ. Така че неизбежно се налага изводът, че тази програма губи интереса на студентите.
Едно скорошно изследване показва, че две трети от държавните университети отговарят на бюджетните ограничения със задълбочена ревизия на програмите си. И въпросът не е само в паричните икономии, защото те могат да се направят и с автоматични съкращения на администрация и разходи. Университетите днес търсят начин да се позиционират подходящо в бъдещето. В Мичиган например, където рецесията удари сравнително рано, висшите училища са особено вторачени в перспективите на пазара на труда. Защото непрекъснато им натякват, че щатската икономика трябва да се диверсифицира. Посоката е ясна още отпреди 5 години, когато 10% от първокурсниците на Мичиганския университет (около 600 студенти) записват в автобиографията си, че са развивали бизнес докато са били в гимназията. В отговор ВУЗ-ът стартира около 100 курса по предприемачество, пръснати в различни програми. От тази есен се въвежда специалност за тези, които искат да изградят собствена компания в областта на високите технологии.
Няма преподавател обаче, който да не се притеснява от фокусирането на обучението в едно-единствено нещо. Затова сега се представят и нови лекционни поредици, в които възпитаници на университета или успешни предприемачи да говорят на младежите за значението на "фундаменталните знания". Големият проблем е как да убедят новата смяна, че
между тези знания и бъдещата заплата има някаква връзка.
"Проблемът е, че няма директна зависимост между двете - признава Джон Нойхаусър, президент на университета "Сейнт Майкъл" във Върмонт. - Хуманитарните институции дават много по-далечна перспектива. Те целят резултати, които важат след десетилетия, а не само докато си на 22." Когато обаче студентите и техните родители посещават училището, те питат какъв е делът на започналите работа, какви са възможностите за стаж, доколко завършилите възпитаници помагат за наемането на прясно дипломиралите се. Това са въпроси, които никой не е задавал допреди 10 години.
"Сейнт Майкъл" също е адаптирал програмите си според търсенето. Тук нуждата е от нови лаборатории по химия и биология и повече места за курсовете по висша математика. Защото в криза хората се насочват към специалности, за които знаят, че винаги ще има търсене - счетоводство, точни науки, математика. Това са и най-трудните области на образованието, затова ще е интересно как ще се развият нещата занапред. Кариеризмът обаче притеснява и преподавателите в "Сейнт Майкъл".
Работодателите също не одобряват новата тенденция младежите да се специализират прекомерно рано, нито пък държат на тясната специализация, показва изследване на Асоциацията на американските колежи и университети. 89% от анкетираните работодатели казват, че изискват от завършилите студенти "способности за ефективна комуникация в писмена и устна форма", 81% искат по-добро "критично мислене и аналитични способности", а 70% търсят "способност за творчество и иновации". "Въпросът не е в това какво трябва да завършиш, а че, независимо от специалността, се нуждаеш от добри умения за писане и говорене", казва вицепрезидентът на асоциацията Дебра Хъмфрис. Противно на очакванията, в кризата тези изисквания се увеличават, защото фирмите започват да имат все по-високи претенции при подбора на персонал.
Специалисти по кариерно развитие твърдят, че университетите трябва да помогнат на студентите да разберат връзката между дипломата и работата. В някои институции това означава, че администраторите от кариерните центрове влизат в класната стая. Миналата есен в Университета на Мериленд започна поредица от семинари на тази тема. В една от лекциите студентите трябва да изработят 30-секундна реклама на тяхната "лична марка". Когато някой те пита какво ще правиш с тази диплома по литература, трябва да имаш готов ясен отговор, защото ако ти не си наясно с възможностите си, работодателят още повече не е, обясняват водещите лектори.
"Съществува едно праволинейно мнение, че специалността е равна на професия - казва Катрин Брукс от Тексаския университет. - Истината обаче е, че студентите прекалено много се фокусират върху това. Специалността е далеч по-маловажна от кутията с инструменти и опита, с които излизаш от университета".
***
КАКВО НОВО
Ето някои нови специалности, предлагани от американските университети:
- наративна медицина - да се научим да слушаме пациента;
- вътрешна сигурност;
- компютърна сигурност;
- устойчиви култури - една стъпка отвъд антропологията;
- градска среда - тук устойчивата среда помъдрява;
- образователен мениджмънт - за оцеляване в кризата;
- коли на бъдещето;
- мениджмънт на строителството;
- нови медии - интерактивния предприемач.

Източник:  в. Сега
25-01-2010